С. Козичино, община Поморие е по-известно със старото си име – Еркеч. То се намира на билото на един от склоновете на източна стара планина, и е сгушено в пазвите на Коджа Балкан на 524 м. надморска височина. От селото се открива прекрасна гледка към морето и равнината. Село Козичино (Еркеч) е старо българско село, датиращо от идването на прабългарите по тези земи преди над петнадесет века. Историята за селото е богата и неизчерпаема, описана в доста книги и материали на различни автори, историци, езиковеди, етнографи и фолклористи. Историята на Еркеч има голямо значение за България, тъй като селото изиграва огромна роля за опазване на българския дух и традиции. В своята над петнадесет вековна история, Еркеч се превръща в гнездо на българщината и в огнище на буден български дух. То запазва и разпространява българската култура през вековете на своето съществуване. В Еркеч е съхранена една от най-старинните носии в България, както и най-старинният диалект в България. Селото се е превърнало в своеобразен езиков остров, давайки повод на много езиковеди да го изследват. Съхранени са оригинални обичаи като „Лазаруване“, „Коледуване“, „Петльовден“ и др. Самобитното творчество на селото е известно на науката като „Еркешки фолклор“.
Васил Левски посещава селото и изгражда комитет, оглавяван от местния свещеник Петко Дойнов.
Село Еркеч е разположено на стратегическо място. През него минава националния туристически маршрут „Ком-Емине“, което води много туристи в селото.