Посещението на Апостола в с. Еркеч
Село Козичино се намира в Коджа Балкан (Източна Стара планина), а в административно отношение е част от община Поморие. Старото (турско) име на селото е Еркеч. Освен че съществуват интересни теории за това му название („еркен геч“ означава „мини-замини“ или „мини по-бързо“ – сиреч опасно място, което трябва да се премине по най-бързия начин, респ. „еркичите“ – козли, водачи на стадото) селото е известно и с това, че Апостола на свободата го посещава при своята обиколка из България за основаването на революционни комитети (според някои твърдения дори цели два пъти – през 1871 и 1872 г.).
Документи за идването на Васил Левски в селото не са запазени. Спомените за това знаменателно събитие се дължат най-вече на хора от селото. От Уикипедия научаваме още, че през 2011 г. Велика п. Петкова, Кераца Дойнова и дъщеря ѝ Добрина, правнучки на съратника на Левски, поп Петко Дойнов разкриват сведения с информация за пребиваването на Апостола именно в дома на техния прадядо, както и подробности по случката, които са много интересни, включително с цитиранията на други негови потомци и съселяни. По-късно статии по въпроса излизат и в други сайтове и пресата.
«Уважаеми господин Дойчев,
Аз съм внук на покойния свещеноиконом Петко Дойнов по майка. Васил Левски наистина е идвал при него за помощ за Българския революционен комитет. Било е вероятно съботен ден. Левски с още двама свои другари, на път от сегашното село Гюловци за с. Козичино (Еркеч), когато е изкачил и последната височина, понеже селото още не се виждало, запитва козарчета, далеч ли е още то и те му казват, че селото е зад най-близкия хълм. Щом минат и този хълм, ще влязат в селото. Били са облечени в селско облекло, с ямурлуци и обути в цървули и навуща. Влизат в селото и отиват в селската кръчма. Селяните, които са биле в кръчмата, стават на крака и им казват „добре дошли”, като по ред се ръкували с тях. Запитват ги по какво ходят, а те отговарят, че са дошли да закупят добитък. Някои от селяните са заявили, че имат за продан добитък и са искали да влязат в преговори за спазаряването му, но тримата търговци са давали много ниски цени. Така до заранта на следущия ден не са закупили нито един добитък. Покрай кръчмата, след църковен отпуск минава дядо поп Петко. Тримата търговци на добитък отиват при него. След кратък разговор те се разделят. Непознатите пътници се връщат в кръчмата, а дядо поп Петко си отива у дома. При тоя разговор Васил Левски се открива на дядо поп Петка и му казва, защо е дошъл при него. След малко дядо поп Петко се връща и тримата пътници пак отиват при него. Той изважда от джоба си торбичка с пари и я подава на Левски, като последния замолва дядо попа, да пази в тайна неговото идване, защото ако се научат турците, ще опожарят цялото село за издирването му. След сбогуването им с дядо попа, те напущат селото, а дядо поп влиза в кръчмата. Селяните го запитват:
– – Е, дядо попе, и с теб ли не стана пазарлък? Изглежда не им се дава пари.
– Стана, чеда, стана, хубав пазарлък стана и скоро ще научите за него – им отговаря дядо поп и поуплашен се прибира у дома си. Тези са кратките сведения за идването на Левски в Козичино (Еркеч). Коя година е идвал, не се знае. Знае се, че е било зимно време. Но големи подробности не мога да ви давам тоя момент.
с. Козичино, 8.ІХ.1941 год.
С поздрав: свещеник Г. Желязков
адрес: свещ. Георги Желязков
с. Козичино
ок. Поморийска“
Интересуващ се от подробности, Дойчев задава в писмо въпроси към свещеник Г. Желязков, на които последният отговаря:
„Уважаеми Г-н Дойчев,
Преди няколко дни получих картичката Ви, но позабавих с отговора си за да разпитам по подробно и повече стари хора относно идването на Левски в Еркеч, като в резултат мога да дам следните подробности по въпросите, които Ви интересуват:
1. Дядо поп Петко е роден на 19.ХІІ.1831 год. в Еркеч, а умира на 31.І.1931 год.
2. Единствената снимка, която имаме на дядо попа е много голям портрет, който трудно ще може да Ви се изпрати и ако желаете него да Ви пратим, ще трябва да го развалиме и да Ви пратим само снимката с картона, на който е залепена.
3. Левски е идвал в Еркеч през пролетта.
4. Селото за което ви писах е Гюловци, но в него не се знае, дали е ходил Левски. От кое село е дошъл в Еркеч Левски, не се знае, понеже е пазел в тайна.
5. В село Гюловци не мога да Ви посоча хора, от които да потърсите сведения за Левски.
5). Кръчмата, в която е влезъл Левски е била изидана цялата от камък, с нисък дъсчен таван, покрита половината с плочи, а половината с обикновени керемиди. (бел. на свещ Желязков).
6). Не се знае кои селяни са биле в кръчмата, кръчмаря е бил Христо Кумнозов от гр. Несебър по народност грък. (Св. Ж.)
7). За разговора на дядо ми с Левски не мога да Ви дам по-големи подробности. Но знае се с положителност, че Левски се е открил само на дядо попа и е нощувал една нощ у него, като е заминал рано на следващия ден, питайки за пътя за с. Голица. – Установява се, че Левски е бил сам. Подпомогнат е бил с тридесет турски лири.
8). Че е дошъл Левски в Еркеч, черпя сведения от разказа на стари хора, на които дядо поп е разказвал за идването му.
Ако нещо друго Ви интересува и бих могъл да дам отговор, с удоволствие ще Ви отговарям.
с. Козичино, 29.ІХ.1941 год.
С поздрав: свещ. Г. Желязков“
Автор: Сашка ЖЕЧЕВА