Козичино е разположено на билото на Еминската планина между върховете Бальова чука (524 м) и Идилица (448 м). Отдалечено е на 24 км западно от Обзор и на 32 км северно от Бургас. Селото е известно още с турското си име Еркеч. Според най-популярната от теориите за произхода на името в основата му е турското словосъчетание „еркен геч“, което в превод означава „мини по-бързо“. При бързо изговаряне „еркен геч“ се редуцира до „еркеч“. Разказите на жителите на селището твърдят, че в Еркеч “турски крак не е замръквал. Ако е замръквал – не е осъмвал”. Свързват името и с „еркичите“, което на турски означава козли, които водят стадото.

Не са запазени документи, които да удостоверяват точния момент на възникването на селото, макар че има хипотеза, че то е съществувало по времето на Първата българска държава. Първите писмени данни са от османски данъчни документи от средата на ХVІІ век.

Интересен факт е, че в това село винаги са живели само източноправославни българи. Църквата „Света Петка Параскева“ е построена от местното население в най-ниското място на Еркеч, след много трудно получено специално разрешение от делегация в Цариград. Градежът се е издигал нощем, за да не бъдат дразнени турците. Към църквата е имало примитивно килийно училище. Църквата – трикорабна базилика с двускатен покрив, и до днес е запазена в оригиналния си вид. Правени са само козметични ремонти на сградата.